С грайфера на крана Рудолф Майер рутинирано повдига ремаркето, поставено върху задната част на неговия Arocs. Внимателно поставя двуосовото транспортно средство на земята зад камиона. След това хваща с грайфера една от огромните дървесни трупи, лежащи в края на горския път. Повдига огромния ствол, захваща го по краищата с едно удължение на стрелата, на което са поставени зъбци, наричано също „гребен“. Сега може да използва ствола, за да придвижи ремаркето назад в правилната позиция. Товаренето на останалите трупи може да започне.

Майер е шеф на фирма за транспортиране на дърво с трима служители от Лирбах в Среден Шварцвалд. Предприемачът, който сам шофира автомобила си, е виртуоз с крана. Учудващо бързо и с точност до сантиметър, той върти и обръща дървесните трупи, тежки до два тона, за да ги постави прецизно на правилното място между влекача и ремаркето. Така в края на товаренето всички трупи образуват едно стабилно цяло, което може да бъде транспортирано безопасно в дърворезницата.

„Трябва да развиеш усет за дървото, да прецениш точно на кое място трябва да захванеш ствола, колко тежък е той и дали кранът може свободно да го повдигне или дървото трябва да бъде натоварено на два пъти“, разказва 51‑годишният Майер. „При някои трупи дори кранът достига границите на възможностите си.“

При придвижването на композицията през тесните горски ниши всяка маневра на предприемача е абсолютно точна. Величествена гледка е спускането на тежкия транспортер за дълги дървесни трупи към долината по този път черен път: Жълтите предупредителна лампи в предната и задната част мигат в такт. С точност до сантиметър Майер завива с тежкия 40 тона товар по всеки тесен като заоблена игла завой. Ремаркето – свързано с Arocs само чрез трупите и с тънък захранващ кабел – се движи, сякаш управлявано от невидима ръка, винаги точно в лентата на влекача.

Производителят на надстройки Doll е разработил подпомагащото завиването, самонаправляващо се ремарке от типа ratioplus заедно с Техническия университет в Карлсруе. Рудолф Майер е участвал още по време на разработването като водач за изпитване на ремаркето в практиката. „Автоматичната система за самонаправляване на ремаркето „Лента в лентата“ е огромна помощ особено в гората“, разказва Майер. Въпреки това, всичко, което се случва около ремаркето, се следи допълнително с камери – сигурното си е сигурно. А ако все пак някое кътче от пътя се окаже прекалено тясно, тогава водачът може да коригира чрез дистанционно управление по време на пътуването осите на ratioplus, така че композицията да успее да премине през завоя.

Особеност е не само интелигентно конструираното ремарке на Doll, а и влекачът: Защото новият транспортер за дълги дървесни трупи на Rudolf Maier е първият автомобил от този вид, който е конструиран въз основа на Arocs с MirrorCam. Автомобилът е оборудван с мултимедиен кокпит, с оптимизираното управление на Tempomat и на предавателната кутия Predictive Powertrain Control и с MirrorCam.

Дигиталното огледало за обратно виждане особено се харесва на Майер: „Замърсяванията и водата не могат да повлияят негативно на системата. В това отношение тя превъзхожда огледалото за обратно виждане от стъкло. Освен това в гората големите огледала често биват притискани към автомобила от клони и клончета. Това не се случва с малките рамена на камерите на MirrorCam. Харесва ми и това, че видимостта през страничните стъкла е свободна, защото камерите са поставени отгоре на покрива и видимостта не се препречва от огледало. Това ми помага изключително много при маневриране и в тесни завои.“

Майер е избрал Arocs 2658 6×4 с въздушно окачване и междуосово разстояние 3,90 метра. Автомобилът се задвижва от топ двигателя OM 473 с 15,6 литра работен обем, цели 425 кВт мощност и максимален въртящ момент 2.800 Нютон‑метра. Те помагат на композицията да се справи уверено и с най‑стръмните изкачвания в Шварцвалд.

Майер купува камиони Mercedes‑Benz още от 1989 г. Arocs е вече дванадесетият му камион със звезда. Тъй като съвременните, особено здрави и спестяващи гориво редови шестцилиндрови двигатели са по‑високи от предишните V‑образни двигатели, Майер е поръчал на фирмата за преустройство на автомобили Bickel да направи отвор в покрива. Така може да постави крана си Loglift, тип 251 с помпа с променлив работен обем, на покрива на кабината, когато автомобилът е натоварен, а височината да остане въпреки това под 3,95 метра.

„Наистина има и кранове, които могат да се сгънат зад кабината“, разказва Майер. „При тях не е необходим отвор. Но тези модели са по‑тежки и изискват повече място. Щях да разполагам с по‑малко полезен товар и щеше да ми се наложи да избера по‑дълго междуосово разстояние, което да бъде за сметка на маневреността.“

Транспортният предприемач иска просто най‑добрия автомобил за гората и за улицата. „Вече съм от много време в бизнеса и просто нямам желание да правя компромиси, които ще са за сметка на ефективността и безопасността.“ Неговите клиенти, най‑вече дърворезници, горски предприятия и търговци на дърво, приветстват тази нагласа. Защото знаят: Майер транспортира дългите трупи винаги, както е уговорено.

По‑рано, по времето на т.нар. „холандски ели“, дърветата са се транспортирали с помощта на огромни салове от притоците на Рейн в Шварцвалд до Амстердам и са се използвали в корабостроенето. Днес дългите дървесни трупи се използват обикновено като строителен материал, например за изграждането на покривни конструкции от дърво. „Ребрата на покрива в повечето случаи са по‑дълги от десет метра и трябва да се изработват от цели трупи“, обяснява Рудолф Майер, чиито дядо още навремето извършвал транспортиране на дърво. „Трупите, които транспортирам аз, са дълги до 20 метра. Така дърводелецът може да избере за гредите, които ще направи, най‑добрата част от ствола.“ Казва и разтоварва трупите в дърворезницата Müller в Ренхтал в подножието на Шварцвалд – безопасно и бързо, истински виртуоз с крана.